ВЛАСТИМИР ВАЦЕВ
Властимир Вацев је рођен 1934. године у Димитровграду. Године 1956. дипломирао је историју југословенске књижевности. Био је дугогодишњи наставник бугарског и српскохрватског језика у Димитровградској гимназији, сарадник Педагошке инспекције у Нишу као саветник за бугарски језик, члан рецензентске групе у Заводу за издавање уџбеника за Војводину (уџбеници српскохрватског језика) за ученике припаднике етничкиких заједница као и члан Завода за издавање уџбеника СР Србије.
Преко Савезног савета за координацију научне делатности у Београду, 1969. борави у Бугарској академији наука, Институту за књижевност, где проучава бугарску књижевну критику и естетику. Године 1971. примљен је за наставника бугарског језика у Вишој педагошкој школи у Нишу. Као стипендиста Владе НР Бугарске, преко Републичког извршног савета за културне везе са иностранством, 1972. године борави на Факултету за словенске филологије у Софији (одсек за бугарски језик), проучавајући бугарску књижевност између два светаска рата, проблеме савремене бугарске приче и поезије. Био је дугогодишњи члан редакције часописа „Мост“ у Нишу, где је и објављивао.
Године 1978. Властимиру Вацеву је додељена Септембарска награда града Димитровграда, а 1998. Агенција за Бугаре у иностранству при Савету министара Републике Бугарске доделила му је медаљу „Иван Вазов”.
Властимир Вацев живи и ради у Димитровграду.
Властимир Вацев е роден през 1934 в Димитровград. Завършва история на югославските литератури през 1956 г. Бил е дулгогодишен преподавател по български и сърбохърватски език в Димитровградската гимназия , сътрудник на педагогическата инспекционна слуюба в Ниш в качеството си на съветник по български език, член към рецензетската геупа към Института за издаване на учебници за покрайнина Войводина (учебници по сърбохърватски език) за учещите се от народностите като и член на Института за издаване на учебници на СР Сърбия.
Посредством съюзния съвет за координация на научни дейности, Белград, през 1969 г. пребивава в Българската академия на науките, Институт за литература, където проучва българската литературна критика и естетика. През 1971 е приет в качеството на преподавател по български език в Полувисшия педагогическиинститут в Ниш. Като стипендант на правителството на НР България, чрез Републиканския изпълнителен съвет за културни връзки с чужбина, във Факултета по славянски филологии в София (Катедра по български език), през 1972 година проучава българска литература между двете световни войни, проблемите на съвременния български разказ и поезия. Бил е дългогодишен член на редколегията на списание „Мост“ Ниш, където публикува.
През 1978 г. е удостоветен със Септемврийска награда на град Димитровград. През 1998 г. Агенцията за българи в чужбина при Министерския съвет на Република България награждава Властимир Вацев с паметен медал „Иван Вазов“.
Властимир Вацев живее и твори в Димитровград.
Библиографија / Библиография
Ауторска дела / Авторски произведения
Превод:
Момина сълза и други раскази / Прежихов Воранц ; [преведе от сърбохърватски Властимир Вацев].- Ниш : Братство, 1970
Съставител/ Приредио